Полезните и непознати
растения у нас
За тези,които обичат да пътуват, няма как да не са забелязали че по света
има огромно изобилие от плодове, за които дори и в България не сме чували,
затова при Екзотични почивки, задължително трябва да се опита и
нещо по екзотично. Един много интересен плод е
ангурията , който е доста близък роднина на краставиците и . Ако сте
планували и екзотичен туризъм при който искате да го видите, то
знайте, че той произхожда от тропическите части на Африка. Като цяло се
отглежда сравнително рядко, предимно от любителите, не се среща често понеже
има малки 3-4 см. плодове, които са покрити и с много меки, но не бодливи, шипоподобни
израстъци, като цяло се пази доста добре за да не бъде откъснато. Ако попаднете
на неузреят плод, то се подгответе за вкус на краставица, като дори и се използва по същия начин както и
краставицата в нашата кухня. Поради своите много малки
размери, те са много подходящи за консервиране. Лесното е, че се
отглеждат като краставиците.
Листата на това растение много
приличат на тези на дините, а що се отнася до самата беритба, то
тя започва около 2 месеца след тяхното изникване. Има много плодове.
Друг интересен плод, който може би също не се чували е марант, сорт Алегрия .Може би ще ви помогнем
като ви кажем, че растението е роднина
на срещащите се у нас видове видове щир,
които растат най-вече като видове плевели, от които се опитваме да се спасим.
Това растение произхожда от Америка и
най-вероятно. Има изключително много други видове и сортове амарант, които се
използват съответно и в различните части
на света за различни цели , някои го ползват като листен зеленчук, други пък просто като
декоративни растения. Има и семена на които
цветовете им са бели до
оранжеви. Интересното при този вид
амарант е , че е бил широко отглеждан от цивилизациите в доколумбова
Америка, а пък за ацтеките е бил една от
основните култури, с които са се хранели. Но с
идването на испанците по незнайни
причини той изведнъж е бил
напълно изоставен .Докато вече в наши
дни по-широко се отглежда в Перу, Мексико, Непал, Индия и разбира се в САЩ, но площите с които са
засадени са малки . Като една от основните търсещи причината към това
растение е в много им високата хранителна стойност. Разбира се
зависи от самият им вид и сорт но като цяло
, съдържанието на суров протеин в
семената е между 12,5% и чак дори до
17,5%, като са много богати на лизин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар